Дали е трудно това ?

Слаклайн е сравнително нов спорт, който набира своята популярност от 80-те години на миналия век. Участниците в него се стремят да запазят равновесие върху лента, опъната между дървета в обикновено парково пространство. Височината, на която се практикува спорта е 50-60 см. над земята. За разлика от ходенето по въже динамичният характер на лентата дава възможност за повече, при това впечатляващи трикове и каскади. Слаклайнът тренира добрата кординация, мускулния тонус и доброто настроение.

Родното място на слаклайнинга е национален парк „Йосемити”, Калифорния – средище на мнозина скални катерачи.

През дъждовните дни, когато не могат да се катерят, те използвали плоска лента от екипировката си, за да се позабавляват. Така доразвили идеята за ходенето върху въже и я комбинирали с акробатични трикове. Слаклайнът развива добри рефлекси, чудесен баланс и концентрация, необходими при катеренето. И така скалните катерачи намерили много весел и най-вече лесен начин за тренировка и забавление.

Слаклайна не е лесен спорт

Този атрактивен начин за спортуване става толкова популярен в САЩ и Западна Европа, че започна да комбинира и взаимства елементи от други спортове. Слаклайн йога, например, съчетава традиционни йога пози с балса върху лента.

И в България през последните две години могат да бъдат забелязани млади хора, които умело пазят равновесие между дърветата в парковете. Ако не сте опитали и вие, кактъв по-подходящ момент от тази пролет? За да направите опитите си по-успешни, можете да се доверите на екипировка от спортните магазини. Препоръчваме ви удобни спортни дрехи, обувки, подходящи за бягане, добри приятели и фотоапарат или камера, за да се превърне слаклайнът в любим спорт и незабравимо забавление. Пролетта идва, а спортните магазини и парковете ви очакват.

Как да получим умно и добро дете ?

Въпрос: Детето ми е на година и три месеца. От око­ло месец стана доста непослушно. Плаче, протестира, хвърля предмети, отказва да яде. Трябва ли да потърся помощ от компетентен специалист?

Ако детският лекар е изключил всички медицински ос­нования за тази детска раздразнителност, нямате никакви основания за притеснения. Детето ви просто е навлязло в нормална фаза от своето развитие, която се нарича “фазата на Аза” и изживява т.н. “криза на опозицията”. Детското “Не!” се появява с първите зъби. До този момент детето е било едно единно цяло с Вас. Към края на първата година малчуганът започва да си дава сметка, че е нещо различно, отделно и автономно. Негативизмът му в този период е първият му опит да се утвърди пред външния свят. Възможно е дори да откаже да се храни или да ходи по-голяма нужда. По този начин то експериментира своята независимост. Много е важно да не го насилвате, ако искате като възрастен то да бъде отговорен и автономен индивид. В тази “фаза на Аза” то формира личната си воля и се откъсва от майчиното Аз. От чисто физиологична гледна точка в този етап от еволюцията се формира мозъчната кора, която е седалище на висшите психични функции -

интелекта, абстрактното мислене, познавателните функции, фантазия­та и най-вече — Волята. Позволете му да порасне Като се научите да приемате някои от неговите “Не-та”. Някои разбира се, не всички. Защото детето все още няма натрупан свой опит и не би могло да прецени, че определени негови желания биха му причинили вреда. Вие сте тези, които трябва да положите границите на позволе­ното. Но в никакъв случай те не трябва да достигат А крайностите “всичко е позволено” или “нищо не е позволено”. В този смисъл неговото “Не!” се явява въпрос “Как да се ориентирам в нормите на този свят?”. Като поощрявате или отхвърляте противопоставянията му, ще му помогнете да се научи да взема самостоятелно решения и да търпи последствията от това. Ще му помогнете да изгради усет за реалност, чувството за собствена територия и тази на Дру­гия. Колкото повече го подтискате и се опитвате да го вкарвате във вашите коловози, толкова по-агресивно ще става то.

Как да възпитаме детето си, за да е добро във всичко ?

В този период от живота си то усвоява един основен В модел на поведение – агресията, разбрана като инициатив­ен ност, борбеност, отстояване на позиция, движение, преодоляване на препятствия, а не примиряване. Детското “Не!” в тази възраст има функциите на антени, с които то “опипва” в действителността, учи се да приема нейните лимити и да се адаптира според изграденото трезво чувство за граници, чувство за реалност.

Как да сме добри родители ?

Ако Ви е трудно самите Вие да намерите границата до­колко да позволявате и доколко да забранявате, доверете се на стратегията на “ограничения избор”. Тя се състои в следното: например, ако детето Ви се противопоставя и не иска да облече предложените от Вас дрехи, то дайте му възможност да избира. Предложете му два или три

на цвят пуловера. По този начин Вие вече задавате лимитите – навън е студено, не може да облече тениска, трябва да бъде пуловер, но кой от трите — ще реши то само. Така в собст­вените си очи то вече се чувства независимо, избиращо самостоятелно. Това е най-лесният начин и агнето да бъде цяло, и вълкът – сит. Ще запазите авторитета си на родител, а детето Ви като възрастен няма да бъде все зависимо и неспособно да диктува само живота си, а зрял индивид с чувство за лична отговорност. Защото, ако го блокирате в първия му порив да завладява света, рискувате да го пре­върнете в едно хленчещо и безпомощно, вързано доживотно за полата ви създание.

Напрежението може ли да е причинено от шефа Ви ?

„Чувствам се много несигурна. Дълго време бях безработна. От няколко месеца съм на чудесна работа с добро заплащане, но живея в непрекъснатия ужас, че всеки момент могат да ме уволнят. За тези няколко месеца шефовете ми се смениха три пъти. Аз работя като секретарка и смятам, че се справям чудесно. Но знаете, че всеки нов шеф идва със своята секретарка, очаквам всеки ден да ми кажат, че е последният на това работно място и от утре пак ще съм безработна, как се издържа на такова напрежение?

Толкова се притеснявам, че започвам да ставам непълноценна и в работата си и си мисля: ето, по този начин ще им дам и основание да ме уволнят. Това не бива да се случва, защото имам две деца, за които се грижа сама. Знам, че не можете да разрешите проблема ми, но ми дайте съвет как се устоява на такъв стрес. ”
Знаете ли, в психологията има една формула, според която тревожността е правопропорционална на неизвестността.

Колкото по-неясна е една ситуация, толкова по-тревожни сме. Очакването изчерпва силите ни и прави трудно съсредоточаването върху нещата, които

Трябва ли да ни е страх от шефа ?

искаме да вършим перфектно.

Как най-лесно да работим ?

Какво Ви спира да попитате новия си директор за плановете му? Защитете позицията си на добър професионалист, щом трима ръководители не са Ви сменили, значи просто са били доволни от Вас. Не подценявайте уменията и стойността си.

Дори умението да защитите позицията си би могло да се хареса на настоящия Ви шеф, би му показало, че притежавате борбеност и чувство за отговорност, които са ценни качества за една секретарка. По този начин ще изясните за себе си ситуацията, дори и да не Ви удовлетвори отговорът, поне ще знаете навреме, че е необходимо да търсите други решения. Изчакването в момента Ви прави напрегната и изнервена, което сигурно се отразява и в семейството ви. Изберете подходящия момент и поискайте един спокоен, но категоричен разговор.

Какво е пълното значение на думата „Аз” ?

За някои това може да звучи абсурдно. Така е, защо­то има нещо абсурдно във възпитанието, което казва: ако не кажеш „да”, няма да те обичат. Това възпитание обаче няма нищо общо с нашата природа. Човекът има у себе си едно „Аз”, което е организмично, спонтанно и никога нелъжещо, т.е. психически здраво, и едно „Аз”, наречено „Аз” – идеално, което е неговата цензура, пълна с норми и правила. Невро­тичният човек не умее да казва „не” на правилата в собст­вената си глава. Здравият би трябвало да умее, но забеле­жете, че когато ситуацията го позволява. Трагедията на днешния човек е в това, че той хронично спазва правилата, дори когато нарушаването им с нищо не го застрашава. Напротив, би го облекчило. Но тъй като това не е лесно, той си е изнамерил начини да казва „не” по заобиколни пътища, които обаче хабят цялата му енергия. Например, т.нар. дисквалификация, която се изразява в „измъкване по допи­рателната” или смяна на темата: жена Ви Ви пита: „Обичаш ли ме, скъпи?”, а Вие отговаряте „Пак се развали времето!”.

Трудно ли е да получи всеки това „Аз” ?

„Аз” – норма или право ?

Можем да бъдем и много жестоки в опитите си да не кажем „не”. Правим се, че не забелязваме, не сме чули, не сме видели и т.н.. Получава се така, че заради страха да отречем нещо конкретно у някой човек например, ние отричаме целия човек: Ти не съществуваш!

Ако в случая канещият е достатъчно интелигентен, ще опита да извлече полза от чутото, да коригира нещо у себе си и може би дори да си осигури шанса да получи утвърди­телен отговор на поканата си следващ път.

Единственото нещо у нас, което винаги казва „да”, ко­гато иска да каже „да”, и „не”, когато иска да каже „не”, е тялото ни. Невербалният език не може да лъже, защото не се контролира от волята и съзнанието. Ето няколко начина за казване на „не” на този универсален истинен език: избяг­ващия поглед, намусената физиономия, ритмичното стис- кане на дъвкателните мускули, скръстените пред гърдите ръце, потропващия по земята крак, ритащия във въздуха кръстосан крак, отдръпнатия на разстояние стол или поста­вения предмет между мен и седящия в близост. Това са само част от „думите” на тялото.