Какво незнаем за болеста чумата


близо до смърта

Не е зле да се пазим !

Италианският медик Еузебио Вали бил особено решителен и обичал да прави експерименти, предимно върху самия себе си. Може би е бил уморен от живота или пък се е надявал славата да остане трайно в паметта на поколенията. Във всеки случай през 1803 година в болница в днешен Истанбул накарал да инжектират гнойна смес, в която главните съставки били причинителите на чумата и едрата шарка. Вали искал да докаже, че по този начин човек може да се имунизира срещу чумата. Той имал късмет и при него се появили само леки симптоми на чумата. Окуражен от успеха, той през следващите месеци многократно се подложил на опити.
Желанието на доктор Вали да експериментира със собственото си тяло не намаляло, дори напротив. През 1816 г. пожелал да изследва пътищата за заразяване с жълта треска. За целта разтрил в Хавана/Куба тялото си с ризата на починал от жълта треска и се настанил удобно до трупа на мъртвеца. Този път той не оцелял след експеримента. Няколко дни по-късно починал вследствие усложненията от жълтата треска.

мишка

Мишките са много опасни

Скоро се появил достоен наследник на Вали. Френският военен лекар Жан-Луи-Женевиев Гийон дори го надминал. През 1822 г Гийон погълнал повърната от болен от жълта треска кръв. Няма сведения как се е чувствал в първите часове след ши процедура. От значение за науката е изходът от този експеримент – Гийон не се заразил с жълта треска.
Няколко години по-късно, вече през 1831 г, Гийон бил готов повторно да се подложи на експеримент. Отново ставало въпрос за смъртоносна и широко разпространена заразна болест. Гийон си инжектирал причинителите на холерата и този път също не се разболял. Няма данни от какво в крайна сметка е починал. Доколкото е известно, не е станало вследствие на експеримент, който да е провел със самия себе си.

споделяне в социални мрежи


Copyright © 2019 useful-news. All rights reserved.