Кой е най-ефикасният модел на възпитание ?


насилие на дете

Дали е използвано добър модел на възпитание върху детето ?

„Защо бабите казват: „Бий гърбенце, за да не биеш гърбище? “

Много често, възпитавайки, родителите повтарят моде­лите, прилагани от техните родители. Затова смея да твър­дя, че има възпитателни подходи, типични за отделните националности, характеризиращи се с нещо общо и типично за по-голямата част от хората. Така е и у нас. Този модел на възпитание в голяма степен оформя националния харак­тер, народопсихологията. От векове българинът възпитава рестриктивно, т.е. чрез ограничения: “Не пипай там!”, “Не прави това!”, “Не казвай онова!”. Много повече бихте помогнали на детето си, ако му обясните какво може да прави и да казва, а не само да забранявате нередното. Забраните са източник на стрес и не са достатъчни, за да ори­ентират детето кое е позволено. Детското мислене все още не притежава аналитичната способност на зрелия индивид, за да направи само извода: след като това е забранено, значи обратното е позволено. Освен това забраната не е добър мотив за развитие.

Същото се отнася и за наказанията и поощренията. Ви­наги е по-добре да се поощрява добрата постъпка, отколко­то само да се наказва лошата. Така децата по-бързо могат да оформят ценностната си система. Не е тайна, че наградата е по-ефикасен стимул за развитие в желаната от Вас посока. Други биха го нарекли манипулиране. Но малките имат нужда от това. Защото потребността от утвърждаване н одобрение не изчезва, тя води индивида в целия му жизнен път. Когато тази потребност е задоволена, човекът изгражда по-добра вътрешна самооцeнка и увeрeност в себе си. Ако наблягаме на наказанието, подтискаме доброто самочувст­вие и оттам собствената инициатива за промяна към добро.

Освен това, колкото повече забраняваме да се научат сами да вземат решения, да бъдат лично отговорни, инициативни и борбени. Живели сме дълго в ситуация, която подтиска личната инициатива и набляга на колективността. Като че ли все някой друг е вземал решенията.

Сега обаче оцеляват само тези, които са имали шанса да се научат да бъдат индивиди. Помислете само в коя друга нация децата живеят до преклонна възраст на гърба на родителите си. Дали не им правим мечешка услуга? Ние ли ще живеем живота им? Не им помагаме, като решаваме вместо тях проблемите им.

майчина обич

Добър модел на възпитание

Алтернативата е: Не забрани, а съвети, готовност за подкрепа, но не и обсебващо, авторитарно намесване в живота им. Защото нас утре може да ни няма. Как ще се оправят сами тогава? Когато личната инициатива се подтиска, децата растат пасивни, хленчещи и неуверени, без да разчитат сами на силите си. Най-добрият съветник е собственият опит. Нека им позволим да го натрупат. Много от нас се тревожат: защо детето ми не иска да се вслушва в съветите ми, а иска да си чупи само главата? Това трябва само да ни радва. Означава, че детето ни не е депресивен, пасивен тип, а борбено и пробивно. А това в много по-голяма степен гарантира успех в живота, отколко­то пасивното поведение на редника, изпълняващ чужди заповеди и забрани. Боят кара детето да задържа агресия, която само не мо­же да прояви, защото е по-слабо и зависимо.

Но нищо в природата не се губи, а само се видоизменя. И тази задър­жана агресивност след време може да се превърне в сади­зъм или мазохизъм. Затова добрият родител е не този, който предпазва от падане, а този. който превързва рани, казва народната мъдрост. Силното подтискане на агресивността, т.е. активността, води до точно обратно на желания ефект – неподчиняемост, негативизъм и неудовлетвореност, а никой от нас не го желае на децата си! Времето, в което живеем, изисква точно обратното.

бутони към социални мрежи


Copyright © 2019 useful-news. All rights reserved.