Мъртвите в действителност ,,не захапват тревата”, както гласи един идиоматичен израз на немски


гърч

Гърча е най-малкото

Е, по-рано е било така. Изразът идва от творбите на гръцкия поет Омир. В лютите битки непрекъснато се стигало до жестоки и отвратителни наранявания на военни. При това Омир описва и последствията от инфекциите на раните – най-вече спазмите на мускулната тъкан при входа на раната, познато като тетанус.
При него чрез отравяне с бактерии се стиа до стягане на всички мускули в тялото. Тъй като мускулите на гърба са много по-силни от тези на коремната област, тялото се извивало назад. Поваленият от тетанус повече не можел да се държи на крака и лягал на тревата извит назад. Освен това и мускулатурата на лицето била много обтегната и сгърчена, така че се появявала гримаса, която наричат „сардоническа усмивка“ („risus sardonicus“). Това обтягане на мускулите на умиращия го правело да изглежда така, като че ли всеки момент ще захапе тревата.
Маисторски описаните от Омир събития от античността са причината този образен израз за смъртта да се запази до днес, въпреки, че междувременно повечето хора са имунизрани срещу тетанус и тази болест вече може да бъде лекувана в ранен стадий с медикаменти, които водят до отпускане на мускулите. Така че до описаните по-горе симптоми в крайния стадий се стига само в изключително редки случаи.

споделяне на връзка


Copyright © 2019 useful-news. All rights reserved.