Можем ли да казваме „Не” ?


има ли логика

Винаги ли трябва да казваме „Не” ?

Всички сме виждали какво прави едно животно, когато защитава територията си. Ръмжи, драска, хапе. Но не всич­ки хора го могат. Няма нищо по-човешко от търпението. Цивилизоването и духовното израстване на човека подтис­кат у него някои много природни и спонтанни начини на реагиране. Като казването на „Не!” например. Подтискане­то на „нето” до такава степен е променило живота на днешния хомо невротикус нормалис в сравнение с този на неговите предци, че оправдава съвременното научно разде­ляне на хората на две големи групи от гледна точка именно на умението им да казват „не”:

Нито една от тези две крайности не е здрава от психологична гледна точка. Но ако трябва да потърсим точката, в която се намира днешният човек, тя е по-скоро в посока на социализацията и зависимостта. По-малко на брой са хора­та, запазили здравата си агресивност. Стилът на поведение на първите се нарича акомодация (индивидът модифицира своята активност, приспособявайки се към нормите на средата), а на вторите – асимилация (индивидът налага на средата собствената си активност, норми и личност). Здра­вият индивид умее да прилага и двете.

Когато говорим за здравата агресивност, винаги трябва да имаме предвид, че агресията се разделя на три вида: първична — когато реакцията ни е непосредствено насочена (тук и сега!) към премахване на някаква пречка в пътя към задоволяване на наша потребност. Тази агресия няма за цел да нарани. При нея реакцията е съответна по размер на стимула. Това е единственият здрав начин да се казва „не”. Вторичната агресия се нарича садизъм и се проявява, когато първичната е потисната. В този случай на много стимули не се реагира поради предразсъдъци, задръжки, морални, етични, религиозни или възпитателни бариери.

Има ли логика в това ?

Агресията се натрупва и след време, когато „чашата пре­лее”, изригва като вулкан. Садистични сме, когато имаме за цел да нараним или унищожим (заядлив, пиперлив език), когато на безобиден повод реагираме с натрупаната по много предишни поводи агресия или изливаме гнева си върху трети обект, нямащ нищо общо с първопричината. Садистичното „не” цели да причини страдание на другия. Пълното неумение да се казва „не” се свързва с третичната агресия, която се нарича мазохизъм. Изразява се в под­тискане и задържане на агресивната реакция. Тогава агре­сията се превръща в автоагресия. Затова преглъщането на „нето” (когато е хронично!) е патология.

добро или зло

Защо се използва отрицанието „Не” ?

Всяко „да”, превърнато в „не”, както и всяко „не”, превърнато в „да”, ни приближава към неврозата. Зато­ва животните нямат неврози.

Има хора, на които целият им живот преминава така. „Нето” става „да” и „дато” става “не”. В психологията това се нарича неконгруентност, т.е. несъответствие на „вътре” и „вън”. Конгруентност пък ще рече „Право, куме, та в очи”. Знаете ли колко бихме си опростили живота, ако можехме да спазваме тази стара поговорка?

Горните примери обаче показват как сме превърнали основното средство за комуникация – езика, в средство за некомуникация. По този начин обаче правим мечешка услуга и на себе си, и на човека отсреща, защото моделът на поведение, който най-много подпомага израстването, се нарича отхвърляне.

Разбира се, че е болезнено, но може да бъде много по-конструктивно от утвърждаването, защото дава шанс на другия за „инсайт”, а следователно и възможност за промяна. Вечното утвърждаване съдържа

имплицитно търсенето на обратно утвърждаване, така че индивидът се превръща в един реакционен, консервативен модел, блокиращ както собственото си израстване, така и израстването на другия.

Най-голямото доказателство, че обичаш някой, е да можеш да го отхвърлиш, т.е. да му кажеш минусите в очите.

споделяне в социални мрежи


Copyright © 2019 useful-news. All rights reserved.