Удар


ръка удар

Ударите са много тежки и болезнени

Една отделна група специални нервни клетки в долния темпорален лоб на мозъка ни не се занимава с нищо друго, освен да реагира на жестовете на ръцете ни.
Един жест, който със сигурност провокира силна мозъчна реакция, е ударът.
При него активната ръка се вдига и спуска, сякаш сечете дърво.
Тъй като това наподобява движението на оръжие, ние го възприемаме като изключително категоричен и в някаква степен като тактика на силната ръка.
Този жест е толкова агресивен, че е почти като последно средство, до което прибягва разговорът.
Всеки такъв жест обикновено се стовар¬ва върху ключова дума:
„Аз \удар] не \удар] съм \удар\ направил \удар] това \удар]\.
Вие изразявате мнението си енергично, като подчертавате, че определено знаете по въпроса повече от другия.

Какво да следим:

Използването на доминиращата ръка.
Нормално е при гореспоменатия жест доминиращата ръка да е отгоре.
Ако домини¬ращата ръка не е отгоре, това повдига сериозен въпрос – наистина ли събеседникът ни се чувства силен, или само се преструва?
Бил Клинтън е левичар, така че когато използваше дясната си ръка, за да изтъкне невинността си по националната телевизия, той издаваше своята несигурност.
Когато наистина говорите истината, вие се вживявате много повече в темата, така че автоматично използвате доминиращата си ръка при жестикулиране.

Над какво да работим:

Видоизменете разсичащия удар, така че да не изглежда толкова заплашително.
Алтернатива на традиционния разсичащ удар е ударът с обърнати нагоре длани.

Опитайте следното:

Обърнете двете си длани нагоре и преместете доминантната си ръка над другата.
А сега ги пляскайте леко една в друга, но не толкова често както при разсичащия удар.
Слагайте ударенията само върху глаголите, вместо върху всяка дума.
Този жест ще бъде възприет като по-малко заплашителен – макар и точно толкова категоричен – от традиционното „разсичане“.

социално споделяне


Copyright © 2018 useful-news. All rights reserved.