За да не бъде училището мъчилище


на добър час

За повечето деца това е ново начало

Първи учебен ден! Трескави приготовления, суетене, тревоги, нови дрешки, учебници, тетрадки, помагала… Така, всичко е готово, всичко е наред. Детето ми може да тръгне на училище. Дали? Запитахте ли се, мили родители, дали самото ви дете е готово да тръгне на училище? Много често първолаците остават в неведение защо е целият този хаос. И точно когато си мислите, че нищо не сте сгрешили в проце­са на подготовка, защото в списъка от покупки всичко е задраскано, разбирате, че сте направили най-сериозната грешка – не сте подготвили детето си. (Ех, ако продаваха заедно с комплектите от тетрадки и по малко психична подготовка!). Не сте му обяснили какво означава да ходи на училище, какви нови задължения ще има там, какъв нов режим ще трябва да спазва, не сте му създали необходимата психологическа нагласа за новия тип взаимоотношения и ред. Може би изключение правят свръх-амбициозните родители и баби, които са научили децата си да четат и пишат много преди училищна възраст. Те обаче не си дават сметка, че могат да направят на децата си “мечешка” услу­га. На такива първолаци им става често скучно в началото, отпускат се, решават, че е много лесно в училище и после понякога трудно догонват останалите. Не е задължително малките да познават буквите или цифрите предварително, но е изключително важно да бъдат запознати предварител­но с това какво означава дисциплина в училище, какво означава писане на домашни, какво означава урок. Това се отнася особено за малчуганите, които не са ходили на детска градина и регламентираната работа в колектив им е чужда.

Някои ще кажат: не е вярно, предупредил съм го, че там трябва непременно да слуша, защото в противен случай ще го оставят след часовете да пише допълнителни домашни, че ако не носи шестици, няма да го обичам, че ако не подрежда бюрото си, няма да гледа телевизия… Само че по този начин изобщо не подготвяте детето си психически, а напротив — създавате у него едно негативно очакване, което не е мотив за послушание. Знайте, че много често от старта в училище зависи цялостното отношение на детето към ученето изобщо. И, ако искате то да бъде положително, защото положителните емоции са стимул за успеваемост, то въведете го постепенно и с любов (а не заплахи!) в новата атмосфера. Когато искате да формирате навици, стимули­райте интереса му, превърнете подготовката в една забавна игра, защото в тази възраст по-голям ваш съюзник ще бъде не волята, а любопитството на първолака.

Съвсем естествено е училището да носи известна доза стрес на децата ни. Защото преди да тръгнат на училище, те са по-скоро индивиди, отколкото личности. Процесът на социализация се засилва именно в училищна възраст. Учи­лището се явява онази социална инстанция, която в много по-голяма степен от семейството налага норми, изисквания, порядки, дисциплина и по този начин въвежда детето в “света на големите”, превръща го в обществено същество. В природата това не съществува. В този смисъл всички “оръ­дия”, които училището използва, за да възпита и дисциплинира, се оказват в известна степен “противоприродни”, ограничаващи личната свобода, но много полезни за общес­твото и подготвящи включването на индивида в него.

Множество изследвания в световен мащаб показват, че за периода от начална училищна възраст до пълнолетие показателите на общителност и емоционална стабилност намаляват, а на затвореност и лабилност – се увеличават. За съжаление начините и методите на възпитание и обучение в училището трудно се променят. Това, което сами можете да направите, за да предпазите детето си от високата тревож­ност, която поражда у него мисълта “училище”, е:

–                     Да го подготвите предварително, за да улесните про­цеса на адаптация, като разговаряте и му разкажете какво точно може да очаква. Ако детето ви предварително знае, че трябва да седи 4-5 часа на чина, да слуша внимателно това, което му се обяснява, че може да става от чина само с разрешение или през междучасието, то няма да бъде лошо изненадано от новите порядки.

–                     Намерете най-подходящия за него мотив. Всички де­ца искат по-бързо да пораснат. Обяснете му, че както мама и татко имат своето задължение – професията, така учили­щето е неговата отговорност. Така ще го накарате да се чувства голямо и значимо.

–                     Помагайте му в уроците, ако има нужда, като се опи­тате да превърнете ученето в игра. Игровата мотивация помага на детето много по-лесно да запомня, защото има и емоционален елемент в заучаването, което го прави по-интересно.

–                     Не го претоварвайте! Детското внимание може да се задържи концентрирано за 30-35 минути. Позволявайте му да редува игра с учене.

–                     Опитайте се да онагледите учебната материя, докол­кото ви е възможно, защото на тази възраст детското мис­лене е все още предимно нагледно-образно, а не абстракт- но-логично. Затова на децата им е по-лесно да събират зайци и моркови, а не числа. Ако ви е трудно да прецените дали детето ви е достатъчно зряло да тръгне на училище, заведете го при специалист, който ще определи чрез съот­ветните тестове умствената и психическата готовност за това. Такива тестове можете да измислите и сами, има и множество книжки на пазара, съдържащи ребуси и задачи, диагностициращи училгацната готовност. Например: пока­жете на детето картина с множество детайли и проверете след известно време колко и какви елементи от изобразени­те е запомнило. Дали е в състояние да изключва излишния предмет от група от 5 предмета като се ръководи от същес­твени, съдържателни, а не формални признаци. Проверете може ли да задържа концентрирано вниманието си в някак­ва дейност за около 30 минути. Показателите за училищна готовност не включват само критериите обем и концентра­ция на внимание, паметови способности, но и комуника­тивни умения и обща ориентация и информираност на детето.

6. Не го наказвайте, ако се справя трудно. Помогнете му и поощрявайте и най-малкия му успех. Така ще го моти­вирате за развитие. Всяко дете търси одобрението на роди­телите си. Покажете му, че се гордеете с успехите му. В противен случай, децата, които все още не могат да се самоанализират, решават: “Ами, да, мама каза, че съм глупав, значи и да се старая, няма да успея. Тогава не си струва да се напрягам”.

–                     Наблегнете на факта, че в училището то ще бъде в среда от връстници. За децата в тази възраст общуването с връстниците в някои отношения е по-важно и необходимо от това с родителите.

хубав ден

Дете готово за първият ден от училище

–                     Стимулирайте физическата му активност. Заседава­нето на чина създава напрежение у пълните с енергия мал­чугани. Спортуването, смяната на умствената с физическа активност, ще разреди това напрежение и ще го отморява. (Гледането на телевизия и видео не е най-добрата почив­ка!).

–                     Оставяйте му време за себе си, когато само ще реша­ва какво да прави. Училището не трябва да означава робст­во. В противен случай съзнанието “аз вече съм ученик” няма да бъде източник на гордост, а на стрес и негативно отношение към учебния процес въобще.

Обичайте детето си и му позволявайте да усеща та­зи обич! Едно растящо с обич дете е винаги по-спокойно и по-успяващо!

социални мрежи


Copyright © 2019 useful-news. All rights reserved.